Мислиш. И тази мисъл създава разделение. Добро - лошо. Хубаво - грозно. Любов - омраза. Живот - смърт. Можеш ли чрез нея да превъзмогнеш разделението? Не.
Тогава, как да излезеш отвъд мисълта? Можеш ли изобщо да го направиш? Да, защото иначе си обречен. Нищо няма смисъл и със същия успех можеш да се гръмнеш.
Има нещо в теб, отвъд мисълта. Ти не можеш да го достигнеш ей така. Но то е там. Или не точно?
Или пък има две случки. Безкрайните погрешни завои и безкрайната правота. И човек влязъл в безкрайна правота не би могъл да излезе от нея. Но човек влязъл в безкрайните погрешни завои, може да ги напусне. Стига да има откъде да прозре. Да има как да прозре.
Дали може само да прозре слушайки този, който е в безкрайна правота? Слушайки, говорейки, наистина разбирайки. Дали прозрението не се случва, ако си готов за него?
Но какво значи готов? Да слушаш. Дълбоко.
