Стремежът към бързина. Да свършиш едно, второ, трето. Да постигаш. Хората да се чудят как правиш толкова много. Защо?
Представи си да правиш. Да действаш по дадена задача. Да даваш енергията си качествено. Без мисъл за края ѝ. Само с мисъл за нея самата. И от там, вливаш една енергия, едно настояще. И няма грижа, вопъл, стон. Поредното желание, което да постигнеш.
Само си и това е.
Но бавният живот не значи апатия. Той значи внимание. Внимание към всеки един аспект. Действие в настоящето и само заради него.
Бавният живот не значи никога да не завършваш започнатото. Или да влизаш в безкраен перфекционизъм. Той е прагматичен. Действаш по едно нещо. Ако обстоятелствата те принуждават - бързаш. Но, иначе, се стремиш към качеството, спокойствието.
Трябва да отидеш на ски. Ами, ще отидеш. Имаш 3 часа път. Ако са повече - все едно. Ако караш по-малко - все едно. Трябва да отидеш на урок. Но не си преценил времето. Ами, закъсней. Или пък не ходи въобще. Трябва да сготвиш. Не се опитвай просто да направиш рецептата. Почувствай я. Разбери я. Вложи цялата си любов в нея.
Един живот, бавен. Но същевременно изпълнен с безкрайна красота и пълноценни действия.
No comments:
Post a Comment