Сънища

Осъзнаваш, че сънят е сън с подходящите приготовления

Това те подготвя да осъзнаеш, че реалността не е по-малко сън

Просто в различно измерение

Осъзнавайки, че реалността не е по-малко сън

Си готов да я приемаш, както подобава

А това води до твоето освобождение

Чай за душата

Направих си тибетски чай По Ча, следвайки тази рецепта. Не знаех какво да очаквам. Даже бях една идея скептичен. Но нещо в мен ме караше да го пробвам. Още от снощи, когато гледах "7 години в Тибет".

Започнах да го правя, докато Дара се въртеше около мен. Явно очакваше да намаже. Я масълце, я млекце. Котката също надаваше някой друг вой. За разлика от друг път, това ме забавляваше, караше ме да подходя игриво към техните животински навици. Рецептата беше за двама и за това разделих всичко на половина. Взех една малка, глинена чашка и сипах вода. После я оставих да заври. Тук беше това чакане, което ми позволи да приготвя останалите продукти. Малко бях нетърпелив, но това действие ме разсея. Сипах четвърт мляко в чашата. Млякото беше фантастично. Подготвих солта с една чаена лъжичка до нея. Отворих пакетчето чай, така че лесно да го извадя. Извадих маслото от хладилника и приготвих една супена лъжица.

Водата завря. Сложих пакетчето чай и го вързах леко за дръжката на чайника. Намалих котлона на половина, така че леко да къкри. Водата бързо премина от бледо жълто, през тъмно жълто и накрая стана червена. Като чай от шипка. За миг се уплаших да не би черният чай, който съм взел да е с разни вкусове. Не беше.

Покъкри две минути. Взех сол на върха на чаена лъжица и я сложих. Течността кипна леко. Спрях котлона и извадих чаената торбичка. Сипах млякото.

Цялата тази течност сложих в един пластмасов контейнер. Добавих супена лъжица масло. Затворих и започнах да джуркам. Джурках го 2-3 минути.

Отворих.

Сипах си в чашата.

Отпих.

Беше леко горещо, но прекрасно. Исках да го изпия, докато е топло. Изпълваше ме с вкус и удоволствие. Докато се усетя си наливах последната втора чаша.

През това време се въртяха най-различни мисли. Мисли за аюрведа, която няма нищо общо. Мисли за това как ще спра кафето. Мисли за това как ще се похваля на Били какво яко нещо съм сътворил. Мисли за зимата и как ще пием такъв чай с нея на топло. Страх дали тя ще го хареса.

Но всичко свърши. Сложих нещата в мивката, седнах си в хола и почнах да пиша.

Благодарен съм за този ден.

Преходност

Същността е в непривързаността

В приемането на случките, каквито са

В радостта от бъдеш ти, да действаш

Но не към някаква си цел, амбиция

Не към някакво си желание, страст

А към простия живот, който ти се случва

Сега, винаги

Опасността от другите

Излизаш. Улици пълни със съмнителни лица. Опасности. Жестокост. Враждебност.

Ти така си мислиш. Създаваш си представа и тя изопачава реалността около теб. Създаваш поведение, което предизвиква опасността. Или поне така ти се струва.

Светът запада. Въпреки безспирният ни стремеж да правим средата си по-добра, ние я разлагаме с всяко наше действие. Загубили връзка с природата разчитаме на технологиите да решат нашите проблеми. И все решаваме нещата локално, неосъзнавайки връзката им с по-голямото. И няма как да я осъзнаем с ума или чувствата си. Защото тази връзка, това по-голямо е необхватно.

Амбиция, правда, желание да си част от нещо. Все прах в очите. Заблуда, която ти помага да живееш някак, но която ти пречи да стигнеш до Истината. До този крах на личността, който ще ти даде истинска Доброта, истинска Помощ, истинска Любов.

Желание

Мислиш за нещото, което ще ти донесе щастие. Не можеш да си тук, скучаещ. Вкопчваш се в поредния план. Търсиш как да живееш, вместо да живееш.

И всичко това се поражда от твърдото ти оповаване на мисълта и чувствата. Не разчиташ на усета. Послушай го. Какво ти казва? Какво ти казва онази точка, която е четири пръста под пъпа? Тя не би го казала с думи, не би го казала с шепот, не би се проявила просто ей така. Но ѝ обърни малко внимание и ще я разбереш. И така желанието ще се замени с действие. Истинско, правилно действие.

Богатството

Системи за пари. Мания за сигурност. А какъв е смисълът от това?

Да, има начини да забогатееш. Може би единственият правилен е това, което Насим Талеб и Марк Шпицнагел казват. Но после какво? Правейки това самоцел, ти ставаш роб на богатството. Можеш да го следваш между друото само, ако те вълнува да го правиш. Ако ти идва от вътре да правиш пари. Иначе, богатството е следвано от робство.

Същото е и с всяко едно нещо. Величието в секса. Величието в изказа. Величието в кариерата. Величието. Правиш ли го заради величието и амбицията, ти ставаш негов роб. Правиш ли го, защото е израз на художника в теб, ти си свободен.

Човекът, с който си

Животът в изолация. Сам да правиш това, което на теб ти се иска. Разумен ли е? Възможен ли е?

От една страна ти се струва, че като си с друг постоянно правиш компромиси, жертви. За да се съобразиш с другия. От друга, като си сам, изгубваш желание да правиш каквото на теб ти се прави. По-скоро трябва да се накараш. Съответно, може ли да живееш сам, в изолация? Можеш ли да живееш с други?

Няма как да си сам. Това е безсмислено. Като човек, ти си част от семейство. Семейството е част от обществото. Обществото е част от света. Същността ни е във взаимодействието помежду ни. Било то благоприятно или не. Въпросът не е да направиш компромис или не. Въпросът е да осъзнаеш, че животът е едно взаимодействие. Работейки в това взаимодействие ти си жив. А не бленувайки за определени идеи и подходи. Те не са реални.

Ти, като художник на живота си, трябва да работиш с взаимодействията. Да ги наблюдаваш в празнота и да усещаш кое твое действие е нужно. Усетът, а не мисълта и чувствата води. Води към една картина, която се изменя всеки миг.

Потопи се в картината, независимо от текущия ѝ вид. Няма какво друго да направиш.