От една страна ти се струва, че като си с друг постоянно правиш компромиси, жертви. За да се съобразиш с другия. От друга, като си сам, изгубваш желание да правиш каквото на теб ти се прави. По-скоро трябва да се накараш. Съответно, може ли да живееш сам, в изолация? Можеш ли да живееш с други?
Няма как да си сам. Това е безсмислено. Като човек, ти си част от семейство. Семейството е част от обществото. Обществото е част от света. Същността ни е във взаимодействието помежду ни. Било то благоприятно или не. Въпросът не е да направиш компромис или не. Въпросът е да осъзнаеш, че животът е едно взаимодействие. Работейки в това взаимодействие ти си жив. А не бленувайки за определени идеи и подходи. Те не са реални.
Ти, като художник на живота си, трябва да работиш с взаимодействията. Да ги наблюдаваш в празнота и да усещаш кое твое действие е нужно. Усетът, а не мисълта и чувствата води. Води към една картина, която се изменя всеки миг.
Потопи се в картината, независимо от текущия ѝ вид. Няма какво друго да направиш.
No comments:
Post a Comment