Опасността от другите

Излизаш. Улици пълни със съмнителни лица. Опасности. Жестокост. Враждебност.

Ти така си мислиш. Създаваш си представа и тя изопачава реалността около теб. Създаваш поведение, което предизвиква опасността. Или поне така ти се струва.

Светът запада. Въпреки безспирният ни стремеж да правим средата си по-добра, ние я разлагаме с всяко наше действие. Загубили връзка с природата разчитаме на технологиите да решат нашите проблеми. И все решаваме нещата локално, неосъзнавайки връзката им с по-голямото. И няма как да я осъзнаем с ума или чувствата си. Защото тази връзка, това по-голямо е необхватно.

Амбиция, правда, желание да си част от нещо. Все прах в очите. Заблуда, която ти помага да живееш някак, но която ти пречи да стигнеш до Истината. До този крах на личността, който ще ти даде истинска Доброта, истинска Помощ, истинска Любов.