Започнах да го правя, докато Дара се въртеше около мен. Явно очакваше да намаже. Я масълце, я млекце. Котката също надаваше някой друг вой. За разлика от друг път, това ме забавляваше, караше ме да подходя игриво към техните животински навици. Рецептата беше за двама и за това разделих всичко на половина. Взех една малка, глинена чашка и сипах вода. После я оставих да заври. Тук беше това чакане, което ми позволи да приготвя останалите продукти. Малко бях нетърпелив, но това действие ме разсея. Сипах четвърт мляко в чашата. Млякото беше фантастично. Подготвих солта с една чаена лъжичка до нея. Отворих пакетчето чай, така че лесно да го извадя. Извадих маслото от хладилника и приготвих една супена лъжица.
Водата завря. Сложих пакетчето чай и го вързах леко за дръжката на чайника. Намалих котлона на половина, така че леко да къкри. Водата бързо премина от бледо жълто, през тъмно жълто и накрая стана червена. Като чай от шипка. За миг се уплаших да не би черният чай, който съм взел да е с разни вкусове. Не беше.
Покъкри две минути. Взех сол на върха на чаена лъжица и я сложих. Течността кипна леко. Спрях котлона и извадих чаената торбичка. Сипах млякото.
Цялата тази течност сложих в един пластмасов контейнер. Добавих супена лъжица масло. Затворих и започнах да джуркам. Джурках го 2-3 минути.
Отворих.
Сипах си в чашата.
Отпих.
Беше леко горещо, но прекрасно. Исках да го изпия, докато е топло. Изпълваше ме с вкус и удоволствие. Докато се усетя си наливах последната втора чаша.
През това време се въртяха най-различни мисли. Мисли за аюрведа, която няма нищо общо. Мисли за това как ще спра кафето. Мисли за това как ще се похваля на Били какво яко нещо съм сътворил. Мисли за зимата и как ще пием такъв чай с нея на топло. Страх дали тя ще го хареса.
Но всичко свърши. Сложих нещата в мивката, седнах си в хола и почнах да пиша.
Благодарен съм за този ден.
No comments:
Post a Comment