Имам силна връзка с жената до мен. Обичам я. Действаме заедно. Забавляваме се в живота. Хубав дом. Всякаква храна. Хубави дрехи. Кола. Пътувания.
Имам време и енергия за допълнителни експерименти. Било то бизнес, било то инвестиции. Само, ако искам. Ако ми е доволно. Не защото трябва.
Имам време за тренировки. Имам време за философия. Имам време за четене. Имам време да живея. Имам време да пиша. Имам време да съм с хора. Имам време да обичам. Имам време да мисля. Имам време да наблюдавам.
Въпреки това ме гложди едно чувство на неудовлетвореност. На нещо изпуснато. Нещо изгубено. Постоянно искам да пробвам. Да правя едно. Да правя друго. Трето пето.
И все повече осъзнавам, че това е една илюзия. Бог ми е дал прекрасни обстоятелства. Прекрасен живот. Няма никакъв смисъл от никаква допълнителна амбиция, желание, гордост. Решение или мисъл за това как да вървя. Какво да правя.
Единственият смисъл е в любовта. А тя се изразява чрез наслаждение, помощ, отдаденост, страст. Всичко останало потича от там.
Уви, мисълта прави всичко толкова лесно. Забавното е да живееш на практика.
No comments:
Post a Comment