В началото на моя път създавах редовно време за медитация. Сутрин по 5 минути. После по 15. По час и така нататък. Но все не успявах да спазвам навика си. И все се чуствах като някой лицемер, който по време на медитация е свят, но в останалия си живот е все същото объркано същество. Поради тази причина търсих други методи. Замислих се, няма ли как човек постоянно да е в медитация? Нали, все пак, медитацията е помощ за осъзнаването на Себе си.
Тогава открих Иисусовата молитва в един прекрасен разказ - Пътят на пилигрима. Тя доста резонира с мен поради две причини:
- Тогава исках да намеря религия, която тайно да ме води по първите стъпки на моя духовен път
- Беше леко и приятно да почна да я правя
И така, вече година съм с нея.
Но има много други начини за медитация безспир. Например, в тази статия, частта "Styles and Techniques of Meditation", медитации от 2 до 5 са точно такива.
Основната помощ, която забелязвам е постепенното градене на емпатия и съчувствие към хората около мен. Все повече ми хрумва да разбера хората, да помогна, да съм с тях.
Това, което бих вкарал, ако намеря време, е и някакво количество медитация в определено време. Релакс, фокус в Хара и четене на сутри или коани.
No comments:
Post a Comment