Съвети от Timothy Conway върху въпроса "Какво да правя с живота си?"

"Какво да правя с живота си?"

Това е въпрос, който е с мен последните години. В началото беше тежко бреме. Струваше ми се, че от него зависи всичко. Струваше ми се, че липсата на отговор е ужасна. Но поех по пътя на търпението, експеримента и наблюдението. Пробвах, медитирах, задавах си го отново и отново. И с всеки отговор, разбирах въпроса по-добре.

Не бих казал, че съм си го отговорил все още. Но тъй като на скоро попаднах на прекрасния сайт на Timothy Conway, реших да попитам този мъдрец какво би ме посъветвал. Тук споделям есенцията на разговора с него.

So why not thoroughly consecrate

this given, destined life to God

by devoting yourself to loving and serving

ever more deeply,

you wife, friends, associates and everyone you meet?

Тук,  фокусът е върху това, че светския човек не бива да бяга от отговорностите в света си. Вместо да се отдава на медитация и разни други отшелнически дела, той трябва да използва живота си за една безкрайна медитация. Да служи на семейство, приятели и сътрудници със съчувствие и емпатия. А не да работи и вирее в света за изгодата, която би получил.

The sagely Sri Nisargadatta of India gave a “secret” (just more rarely uttered) teaching about appreciating, revering, meditating upon and merging in/as the Divine as the formless, shapeless, colorless, but all-accomplishing Life Force, the Vital Principle (Prana / Sakti). He would say, 

“this is the true God of your life and world. Without this Prana you don’t exist, you can’t move or feel or do anything. So get to know This, meditate on This, realize that This is your vital essence.”

Such an attunement to the Life Force, Vital Energy or Prana can happen easily during work, play, and all forms of relationship. One senses that the awesome Divine Life of all lives is the Reality sparking all sensation, perception and action, doing everything in “my life.”  Indeed, “my life” utterly belongs to the Divine Life.

Това е конкретен съвет за медитация чрез наблюдение на Живителната Сила. Този процес може да се случва винаги и да помага тази Сила да те напътства в действията ти.

With such grateful attitude and clear wisdom,

the life ceases to be selfish and becomes

truly virtuous,

full of loving-kindness, empathetic compassion,

spontaneous spirit of service,

and all other great qualities of a “living buddha.” 

По този начин животът става от егоистичен, към живот на любов, емпатично съчувствие, спонтанна служба и всички други велики качества на "жив буда".

Let go, let God.

Това значи да оставиш Господ да те води. А не ти да се опитваш да контролираш съдбата.

[...] realize you are always prior / upstream from any “methods.”

Колкото и да сме отдадени на някакви методи, те не водят до просветление. И те не са есенцията на практиката. Защото Себе си е преди методите. И то не може да бъде достигнато чрез привързване към методите.

[...] spontaneous merging happens when it’s clearly realized that the praying, the “pray-er” and the Beloved One prayed to are fundamentally all manifestations of the same single Spirit / Reality. When all narrowly selfish motivations have evaporated, that’s the beginning of real Divine union / communion / nonduality.

Това е инструкция за Истинска Молитва / Медитация.

Just make sure all serving of family, friends, colleagues happens in an empathetic way, so that one truly fathoms the omnipresent Self of each self; don’t let “serving others” turn them into separate “others,” mere objects for your perception.

Служенето трябва да е заради самото него. Служенето трябва да е с емпатия. А не просто, защото това ще те доведе до някъде. Не бива да има раздяла на "аз" и "те" по време на това служене. 

So ‘tis best to be rooted in direct intuitive realization of one’s true spiritual nature as this formless Spirit, this Aware “no-thing” (not a mere thing or phenomenon) that is not an experience per se, but rather the “open Capacity for experience.”

Тук нямам коментар. 

На този етап от живота си, тези съвети ги разбирам така:

1. Да направя службата на хората моя най-голяма Медитация
2. Но тя да не е заради плодовете на тази служба, а заради самата служба