Последните няколко години кръжа между амбиция и бездействие. В някакъв момент почвам да отделям много време на работа и постижения. В друг момент имам желание просто да се отдам на живота. Но, рефлектирайки назад виждам как моментите на много работа винаги са били безсмислени. Също така, отдаването на живота е било доста по-продължително. И, тук натурално започвам все повече да се отдавам на живота. Да създавам условия за по-малко работа, нематериално удоволствие, помощ на хората и време за философия и религия.
Това, изглежда, ще е работата ми за тази година. Към това сякаш ме насочва живота. Слушам го, макар и в някои моменти да съм твърде фокусиран в идеите си накъде трябва да отидя. И да, идеите ми са да си завърша сегашната работа и постепенно да се върна в Кемплайт. И към края на годината да съм по пътя на 3-4 часа работа на ден.
Но не трябва да се привързвам към този план. Нещата може да поемат неочаквани обрати, към които трябва да съм отворен. Ето, например, ония ден Били ме офертира след седмица да сме в Тайланд. Не беше по план, но защо да не го направим? И, накрая, си струва да завърша с поема.
Сутринта събужда те със лъч
слънце тъй прекрасно и омайно.
Обед ли е или пък не,
нужно ли е да те притеснява тайно?
Ставаш, твой денят е изведнъж,
в приключения обзет.
Тук си, там си,
дейности без чет, неусетно ти си случил.
Но и миг не си отдал
на труд тежък, труд без скрупул.
И така нощта дошла е веч,
време за любов.
Време за мистерии навред,
сънища и блянове безкрайни.
Ден след ден живота ти тече
и си в помощ,
и си весел.
Живот бездеен, живот свят,
живот достоен, благодатен.
No comments:
Post a Comment