Силата на отрицанието

Истината не може да се назове. Тя може само да се изтъкне. Чрез това, което не е истина.

В момента, в който я назовеш.

Тя спира да е истина.

Това е силата на отрицанието. И неговата слабост.

То те кара да се чувстваш близко до истината. Въпреки, че всъщност хич не я разбираш.

Но и само то ти остава.

Една сламка. Без вода, от която да те измъкне.