Фланьорът не може да вирее без качествено кафене

Разходките из големия град. Те са любимото ми. Тръгвам от някъде, предимно центъра. Ходя километър-два из улиците, а после идва време за кафе. И малко работа.

Оказва се, че изборът на кафене не е лесна работа.

Първо, поради някаква необяснима причина, повечето кафенета са студени. Сякаш те канят да изпиеш кафето си набързо и да си тръгнеш. Да не заемаш много място, че ще се изпусне оборот от следващия кафеджия.

Второ, някои кафенета са твърде шумни. Постоянно се говори на висок глас, хвърлят се мръсни съдове в мивката, пресипва се кафе на зърна. Хора влизат и излизат. И всичко това се усилва благодарение на тясното пространство. Когато едно кафене е голямо, поне можеш да игнорираш тия шумове.

Трето, често кафенетата са неприветливи. Имат този или твърде модерен, или твърде пробит дух. Или всичко е лъскаво и стерилно, целящо да те оптимизира. Да те направи по-ефективен и ефикасен. Или пък е твърде старо, занемарено. Правещо те вехтошар теб самия.

Къде са тези приветливи кафета? Тези места, които отварят душата ти в почивка. Които те топлят и те вкарват в уют и благоприятност? Те са скрити тук-там. А често някои от неприветливите кафета се изменят с времето. Свикваш с тях, опознаваш ги. Правиш ги каквито ти искаш да са.

Защото фланьорът преди всичко е израз на свободата. А свободата не може да зависи от външни обстоятелства.