Музиката като медитация

Слушаш ли това, което звучи? Тази мелодия. Тя се появява и ти единствено можеш да я чуеш, ако не ѝ се изпречиш.

Появиш ли се, музиката спира. Тя става една интерпретация. Една измислица. Една илюзия.

За да слушаш инстински музика трябва да си истински медитатор. Да чуваш отвъд концепциите си. Да чуваш отвъд мислите си.

Тогава музиката влиза в теб. Тя е теб. И ти си музиката. Няма разделение между двете.

В този момент музиката се създава. Чиста, неопетнена, нова. Тя не е съществувала преди. Няма и да съществува след твоето възприятие. Само тогава всяка песен е наистина нова, неомръзваща, неотегчаваща.

Музика може да се слуша истински само в криза. Само възприемайки слушането като най-кризисната ситуация, в която си. Защото само в криза се сливаш с музиката. Няма граница. Тогава истинското действие по слушане на музика се проявява. Преди е било само една измама. Опит за удоволствие. За величие. За транс и отвъд телесни състояния.