За пътя към стабилността

Това е една практически насочена статия с откритията ми до тук относно търсенето на стабилност. Защо стабилност? Защото обикновено, щом сме несигурни за действията си, почваме да търсим нещо, което да ни даде сигурност, отговор. Примери за такава несигурност са:

1. Как да реагираме на дадена ситуация?
2. Добър ли е или лош даден навик? Как да се отнасяме към навиците?
3. Как да се отнасяме към силните емоции?
4. Как да се отнасяме към грешките си?
5. Как да се отнасяме към желанията си?

Поне при мен, често е имало такива въпроси. За някои от тях съм намерил отговори, за други още търся. Тук целя да систематизирам откритията си. Преди да продължа, нека споделя два цитата:

Истината е земя без път. - Кришнамурти

Бъди светлината за себе си. - Буда

Това е основата на философията, която съм изградил до тук. Никой не може да те доведе до истината. За това не разчитай на учители, гурута, йоги, светци. Разчитай на себе си. Търси, експериментирай и мисли критично. Философията, която носи положителни резултати и е критично издържана е за теб. И двата фактора са важни. Ако нещо е критически издържано, но не носи резултати, то не е практично. Ако нещо не е критически издържано, но носи резултати, те ще са временни или водещи до духовно падение. За себе си съм открил, че във втората категория попадат култовете и сектите. В първата категория попада много от философстването. И пак, дори това ми разсъждение трябва да се приеме със съмнение, защото кой съм аз да твърдя каквото и да било?

Как се оценяват положителните резултати?

На първо място, положтилените резултати в началото са субективни. Те водят до по-добър живот за теб. Страданието намалява и щастието се увеличава. В последствие, хората около теб се чувстват по-добре, по-спокойни. Ти взаимодействаш с хората целейки тяхното добро. Имаш все повече пространство и сила да помагаш на хората около теб без да очакваш нещо в замяна. В даден момент стигаш етап, в който си отвъд това да се чувстваш добре или зле. Просто действаш по най-добрия начин и отговаряш на виковете на съдбата. Постепенно минаваш към положителни резултати, които са отвъд теб, отвъд колективното, отвъд света.

На база това, всяка практика, метод, мисъл, дума и действие, които извършваш трябва да бъдат наблюдавани. Те водят ли до тези положителни резултати? Водят ли само сега? Или водят през целия ден, седмица, месец, години? Дългосрочна ли е промяната? Ако са водели до сега до все по-положителни действия, продължават ли да го правят? Ако не, време ли е да се търси друг метод?

Задавайки си тези въпроси ти ставаш все по-осъзнат за мислите, думите и действията си и ги фокусираш в правилната посока. Ти ставаш адаптивен към света и към постоянно променящите се обстоятелства. Също така, това ти позволява да ставаш стабилен по най-бързия начин.

Накрая, много е важно да се спомене, че това развитие е временно. То ще ти помогне много да живееш по-добър живот, но в никакъв случай няма да те доведе до просветление, нирвана, божественото или някакъв краен стадий на вечно блаженство. Това е практика с начало и край. Поставяща основите за крайния стадий, но по никакъв начин не пораждаща го. Няма практика, която да породи този краен стадий, той идва сам, когато трябва. Но няма как да дойде, ако съзнанието не е подготвено за него.

Как се мисли критично?

Уви, има много методи, които носят положителни резултати, но краткосрочно или чрез заблуда. Тези методи водят до това съзнанието да се заблуди, че става по-добро, но всъщност да се заблуждава все повече. Такива методи са силни оръжия в ръцете на лидери на секти и култове. Единственият начин човек да се предпази от това е чрез критичното мислене.

Всяка философия и съвкупност от методи представлява една теория. Тази теория първо трябва да е без противоречия вътре в себе си. Второ, тя трябва да води до следствия, които не вредят, както на теб, така и на другите около теб. Стигането до тази оценка се случва посредством критичното мислене.

Лично аз развивам критичното си мислене, както със собствен анализ на различните философски учения, така и чрез четенето на чужди трудове. Много философи вече са стигнали до определени заключения за определени култове и начини на мислене, които не са полезни. Анализирайки тяхната логика, откриваш шаблони, които са логически издържани и могат да бъдат прилагани в оценката на други култове и начини на мислене. Философът, който най-много съм изучавал аз е Мортен Толбол. Той е писал доста за различни култове и мисловни обърквания.

Какви философии съм открил и до какви изводи съм стигнал за тях?

В тази последна секция ще споделя много на кратко откритията си за различни методи. За всеки метод ще споделя и линкове, където човек може да прочете повече.

Мортен Толбол

Оценка: най-смисления подход, който съм открил до сега.

На кратко: философията е свързана с това да търсиш истаната за себе си. Медитацията е помощно средство. Критичното мислене е от първостепенна важност. В даден момент трябва да отидеш отвъд мисълта за да прозреш нещата. Религията може да от помощ в началото на духовна практика.

Ресурси:

1. https://mortentolboll.weebly.com/
2. http://mortentolboll.blogspot.com/

Стоицизъм

Оценка: лесно разбираем е. Напоследък също така изпитва възраждане, което прави намирането на ресурси и хора лесно. Притеснява ме модернизирането, защото то може да подведе хората, които не са запознати с основните текстове.

На кратко: методи и практики свързани с това да свикваш със смъртта и несгодите.

Ресурси:

1. Сенека, "Нравствени писма до Луцилий"
2. Марк Аврелий, "Към себе си"
3. Епиктет
4. A Guide to the Good Life

Диамантен път на будизма

Оценка: има потенциал да е култ. Практиките са довели до положителни резултати при мен, но поради рискът от култизъм и следването на учител излязох от това движение.

На кратко: последователите твърдят, че методите тук са много силни и водят до бързи резултати. Нужно е да си активна част от последователите и да получаваш посвещение за всяка практика. Разчита се много силно на учителя като човек, на който в даден момент силно да се довериш. Разклонение на Карма Кагю течението в Тибетския Будизъм.

Ресурси:

1. https://www.diamondway-buddhism.org/
2. https://en.wikipedia.org/wiki/Tibetan_Buddhism
3. https://www.reddit.com/r/Buddhism/comments/dwdol/comment/c13otn4/
4. http://diamondwaycult.blogspot.com/
5. https://www.quora.com/Is-Diamond-Way-Buddhism-a-cult
6. https://www.reddit.com/r/Buddhism/comments/xjm4ok/is_diamond_way_buddhism_legitimate_is_it_a_cult/?onetap_auto=true
7. https://forum.culteducation.com/read.php?12,59830,page=176
8. https://www.buddhistchannel.tv/index.php?id=70,2619,0,0,1,0#.ZHdZA9JBxhE

Теравада будизъм

Оценка: тепърва задълбавам там. Няма конкретни практики, които да се следват. Всичко трябва да бъде открито от човека.

На кратко: Това е палийският канон на будизма. Смята се за най-стария и близък до ученията на Буда. Също така, се твърди че ако човек иска да постигне резултати с тези учения, той трябва да стане монах.

Ресурси:

1. https://www.accesstoinsight.org/
2. Difficult points in Buddhism

Православен мистицизъм

Оценка: труден ми е за разбиране. Но пък е близо до културата, в която съм.

На кратко: православният мистицизъм има за цел да ти открие тайната на Бог отвъд Църквата. Един от методите за изучаването му е практикуването на Иисусовата молитва и четене и вдъхновение от живота на светците.

Ресурси:

1. The Way of a Pilgrim
2. https://orthodoxwiki.org/Philokalia. В България се нарича Добротолюбие и е съставено от 5 тома
3. Synaxarion

New Age

Оценка: често пълни глупости. Основа на много култове и вредни практики. Много често хората, проповядващи тази философия целят богатство, а не помощ.

На кратко: съвкупност от най-различни движения, опитващи се да пречупят стари движения през нов поглед. Пример за такива: модерен шаманизъм, теософия, позитивно мислене, астрология, неоадвайта веданта, Кен Уилбър, Тони Робинс, Ошо.

Ресурси:

1. https://www.enlightened-spirituality.org/neo-advaita.html
2. https://mortentolboll.weebly.com/my-cultural-criticism.html

Шаманизъм

Оценка: нямам никаква практика тук. Много трябва да се внимава да не се обърка с модерния шаманизъм.

На кратко: древни практики и философия свързани с близостта до природата. Уви, в България, е много популярен модерният шаманизъм (Plastic Shamanism).

Ресурси:

1. Трудовете на Мирча Елиаде
2. https://mortentolboll.weebly.com/plastic-shamanism-the-matrix-dictionary.html
3. https://www.culturalsurvival.org/publications/cultural-survival-quarterly/spiritual-hucksterismthe-rise-plastic-medicine-men

Даоизъм

Оценка: Дао Дъ Дзин е полезно като медитативно четиво.

На кратко: учение за следване на Източника и базиране на действията ни на това. Фокус върху дълъг живот, здраве, стабилност и сексуални постижения чрез определени практики.

Ресурси:

1. Книгата Дао Дъ Дзин (Tao Te Ching)
2. Chuang Tzu

Каква е моята практика в момента?

На този етап фокусът ми е върху:

1. Редовна медитация с методите на Толбол
2. Изучаване на Теравада Будизъм
3. Последни опити да разбера Православния мистицизъм
4. Критично изследване на някои движения и публикуване на статиите тук
5. Изкарване на магистратура по философия

Точка 1 е практиката, която искам да изтествам и да видя дали ще донесе положителни резултати.

Точки 2 и 3 са един експеримент в това да имам религия в началото на практиката си. Толбол твърди, че религиозната рамка, стига да не е част от движение, помага за първоначалните резултати. Все още не мога да преценя коя е по-правилната религиозна рамка за мен - Теравада, Православен мистицизъм или нещо друго.

Точки 4 и 5 са с цел да развивам критичното си мислене.

Фланьорът не може да вирее без качествено кафене

Разходките из големия град. Те са любимото ми. Тръгвам от някъде, предимно центъра. Ходя километър-два из улиците, а после идва време за кафе. И малко работа.

Оказва се, че изборът на кафене не е лесна работа.

Първо, поради някаква необяснима причина, повечето кафенета са студени. Сякаш те канят да изпиеш кафето си набързо и да си тръгнеш. Да не заемаш много място, че ще се изпусне оборот от следващия кафеджия.

Второ, някои кафенета са твърде шумни. Постоянно се говори на висок глас, хвърлят се мръсни съдове в мивката, пресипва се кафе на зърна. Хора влизат и излизат. И всичко това се усилва благодарение на тясното пространство. Когато едно кафене е голямо, поне можеш да игнорираш тия шумове.

Трето, често кафенетата са неприветливи. Имат този или твърде модерен, или твърде пробит дух. Или всичко е лъскаво и стерилно, целящо да те оптимизира. Да те направи по-ефективен и ефикасен. Или пък е твърде старо, занемарено. Правещо те вехтошар теб самия.

Къде са тези приветливи кафета? Тези места, които отварят душата ти в почивка. Които те топлят и те вкарват в уют и благоприятност? Те са скрити тук-там. А често някои от неприветливите кафета се изменят с времето. Свикваш с тях, опознаваш ги. Правиш ги каквито ти искаш да са.

Защото фланьорът преди всичко е израз на свободата. А свободата не може да зависи от външни обстоятелства.

Музиката като медитация

Слушаш ли това, което звучи? Тази мелодия. Тя се появява и ти единствено можеш да я чуеш, ако не ѝ се изпречиш.

Появиш ли се, музиката спира. Тя става една интерпретация. Една измислица. Една илюзия.

За да слушаш инстински музика трябва да си истински медитатор. Да чуваш отвъд концепциите си. Да чуваш отвъд мислите си.

Тогава музиката влиза в теб. Тя е теб. И ти си музиката. Няма разделение между двете.

В този момент музиката се създава. Чиста, неопетнена, нова. Тя не е съществувала преди. Няма и да съществува след твоето възприятие. Само тогава всяка песен е наистина нова, неомръзваща, неотегчаваща.

Музика може да се слуша истински само в криза. Само възприемайки слушането като най-кризисната ситуация, в която си. Защото само в криза се сливаш с музиката. Няма граница. Тогава истинското действие по слушане на музика се проявява. Преди е било само една измама. Опит за удоволствие. За величие. За транс и отвъд телесни състояния.

Силата на отрицанието

Истината не може да се назове. Тя може само да се изтъкне. Чрез това, което не е истина.

В момента, в който я назовеш.

Тя спира да е истина.

Това е силата на отрицанието. И неговата слабост.

То те кара да се чувстваш близко до истината. Въпреки, че всъщност хич не я разбираш.

Но и само то ти остава.

Една сламка. Без вода, от която да те измъкне.

Бездейния живот

Тази седмица ме обзе желание да чета Том Ходжкинсън. По-точно, две от неговите книги How to be idle и How to be free. Тези книги идват в момент в живота ми, в който все повече усещам смисъла в това да спра да живея за работата си. Да заделя повече време за себе си, за удоволствие, за семейство, за близки, за приятели и за света. Да изляза от желанието си да имам. Да мога да помагам чисто, поради факта че не съм привързан към материалното.

Последните няколко години кръжа между амбиция и бездействие. В някакъв момент почвам да отделям много време на работа и постижения. В друг момент имам желание просто да се отдам на живота. Но, рефлектирайки назад виждам как моментите на много работа винаги са били безсмислени. Също така, отдаването на живота е било доста по-продължително. И, тук натурално започвам все повече да се отдавам на живота. Да създавам условия за по-малко работа, нематериално удоволствие, помощ на хората и време за философия и религия.

Това, изглежда, ще е работата ми за тази година. Към това сякаш ме насочва живота. Слушам го, макар и в някои моменти да съм твърде фокусиран в идеите си накъде трябва да отидя. И да, идеите ми са да си завърша сегашната работа и постепенно да се върна в Кемплайт. И към края на годината да съм по пътя на 3-4 часа работа на ден.

Но не трябва да се привързвам към този план. Нещата може да поемат неочаквани обрати, към които трябва да съм отворен. Ето, например, ония ден Били ме офертира след седмица да сме в Тайланд. Не беше по план, но защо да не го направим? И, накрая, си струва да завърша с поема.

Сутринта събужда те със лъч

слънце тъй прекрасно и омайно.

Обед ли е или пък не,

нужно ли е да те притеснява тайно?

Ставаш, твой денят е изведнъж,

в приключения обзет.

Тук си, там си,

дейности без чет, неусетно ти си случил.

Но и миг не си отдал

на труд тежък, труд без скрупул.

И така нощта дошла е веч,

време за любов.

Време за мистерии навред,

сънища и блянове безкрайни.

Ден след ден живота ти тече

и си в помощ,

и си весел.

Живот бездеен, живот свят,

живот достоен, благодатен.

Съвети от Timothy Conway върху въпроса "Какво да правя с живота си?"

"Какво да правя с живота си?"

Това е въпрос, който е с мен последните години. В началото беше тежко бреме. Струваше ми се, че от него зависи всичко. Струваше ми се, че липсата на отговор е ужасна. Но поех по пътя на търпението, експеримента и наблюдението. Пробвах, медитирах, задавах си го отново и отново. И с всеки отговор, разбирах въпроса по-добре.

Не бих казал, че съм си го отговорил все още. Но тъй като на скоро попаднах на прекрасния сайт на Timothy Conway, реших да попитам този мъдрец какво би ме посъветвал. Тук споделям есенцията на разговора с него.

So why not thoroughly consecrate

this given, destined life to God

by devoting yourself to loving and serving

ever more deeply,

you wife, friends, associates and everyone you meet?

Тук,  фокусът е върху това, че светския човек не бива да бяга от отговорностите в света си. Вместо да се отдава на медитация и разни други отшелнически дела, той трябва да използва живота си за една безкрайна медитация. Да служи на семейство, приятели и сътрудници със съчувствие и емпатия. А не да работи и вирее в света за изгодата, която би получил.

The sagely Sri Nisargadatta of India gave a “secret” (just more rarely uttered) teaching about appreciating, revering, meditating upon and merging in/as the Divine as the formless, shapeless, colorless, but all-accomplishing Life Force, the Vital Principle (Prana / Sakti). He would say, 

“this is the true God of your life and world. Without this Prana you don’t exist, you can’t move or feel or do anything. So get to know This, meditate on This, realize that This is your vital essence.”

Such an attunement to the Life Force, Vital Energy or Prana can happen easily during work, play, and all forms of relationship. One senses that the awesome Divine Life of all lives is the Reality sparking all sensation, perception and action, doing everything in “my life.”  Indeed, “my life” utterly belongs to the Divine Life.

Това е конкретен съвет за медитация чрез наблюдение на Живителната Сила. Този процес може да се случва винаги и да помага тази Сила да те напътства в действията ти.

With such grateful attitude and clear wisdom,

the life ceases to be selfish and becomes

truly virtuous,

full of loving-kindness, empathetic compassion,

spontaneous spirit of service,

and all other great qualities of a “living buddha.” 

По този начин животът става от егоистичен, към живот на любов, емпатично съчувствие, спонтанна служба и всички други велики качества на "жив буда".

Let go, let God.

Това значи да оставиш Господ да те води. А не ти да се опитваш да контролираш съдбата.

[...] realize you are always prior / upstream from any “methods.”

Колкото и да сме отдадени на някакви методи, те не водят до просветление. И те не са есенцията на практиката. Защото Себе си е преди методите. И то не може да бъде достигнато чрез привързване към методите.

[...] spontaneous merging happens when it’s clearly realized that the praying, the “pray-er” and the Beloved One prayed to are fundamentally all manifestations of the same single Spirit / Reality. When all narrowly selfish motivations have evaporated, that’s the beginning of real Divine union / communion / nonduality.

Това е инструкция за Истинска Молитва / Медитация.

Just make sure all serving of family, friends, colleagues happens in an empathetic way, so that one truly fathoms the omnipresent Self of each self; don’t let “serving others” turn them into separate “others,” mere objects for your perception.

Служенето трябва да е заради самото него. Служенето трябва да е с емпатия. А не просто, защото това ще те доведе до някъде. Не бива да има раздяла на "аз" и "те" по време на това служене. 

So ‘tis best to be rooted in direct intuitive realization of one’s true spiritual nature as this formless Spirit, this Aware “no-thing” (not a mere thing or phenomenon) that is not an experience per se, but rather the “open Capacity for experience.”

Тук нямам коментар. 

На този етап от живота си, тези съвети ги разбирам така:

1. Да направя службата на хората моя най-голяма Медитация
2. Но тя да не е заради плодовете на тази служба, а заради самата служба

Медитация безспир

Медитацията е прекрасен начин човек да се докосне до Святото. Тя, когато е реализирана напълно, води до изгубване на събе си и намиране на Себе си.

В началото на моя път създавах редовно време за медитация. Сутрин по 5 минути. После по 15. По час и така нататък. Но все не успявах да спазвам навика си. И все се чуствах като някой лицемер, който по време на медитация е свят, но в останалия си живот е все същото объркано същество. Поради тази причина търсих други методи. Замислих се, няма ли как човек постоянно да е в медитация? Нали, все пак, медитацията е помощ за осъзнаването на Себе си.

Тогава открих Иисусовата молитва в един прекрасен разказ - Пътят на пилигрима. Тя доста резонира с мен поради две причини:

1. Тогава исках да намеря религия, която тайно да ме води по първите стъпки на моя духовен път
2. Беше леко и приятно да почна да я правя

И така, вече година съм с нея.

Но има много други начини за медитация безспир. Например, в тази статия, частта "Styles and Techniques of Meditation", медитации от 2 до 5 са точно такива.

Основната помощ, която забелязвам е постепенното градене на емпатия и съчувствие към хората около мен. Все повече ми хрумва да разбера хората, да помогна, да съм с тях.

Това, което бих вкарал, ако намеря време, е и някакво количество медитация в определено време. Релакс, фокус в Хара и четене на сутри или коани.